КУЦОВЛА̀Х, мн. -си, м. Арумънин, цинцарин. Водачът ми, .., стар и чер куцовлах ме прекарваше ту край кошари, ту през прелестни ливади. Ив. Вазов, Съч. XVII, 29. Ще се яви един приятел, с когото опекохме на скара едно нещо, дето висеше от потона в къщата на бай Костаки и като го изядохме, си рекохме, че ето затова куцовласите си падат по овцете и волния чергарски живот, понеже ядат такива работи. М. Иванов, Д, 50. Цинцарите или куцовласите види ся да имат едно потекло с дакийските власи. Й. Груев, Лет., 1868, 67.
— От гр. κουτσόβλαχος. — Друга (остар. и диал.) форма: куцовла̀с.