КУЦУ̀КАМ, -аш, несв., непрех. Куцам, обикн. малко, леко. Остра болка дълбае коляното му, .. Свещеникът се надига с пъшкане, .. и куцука до прозореца. Ц. Лачева, СА, 91. Дочка беше ходила да го види и разправяше, че бил ранен в петата на десния крак, прекарал в болницата двайсетина дни, но още куцукал. Г. Караславов, ОХ II, 420.