КУЦУ̀КВАМ, -аш, несв.; куцу̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Рядко. Стъпвам, пристъпвам, като куцукам. Старият се умори от войнишката стойка и размести краката си, като куцукна леко. Г. Караславов, Избр. съч. I, 385.


Източник: Речник на българския език (онлайн)