КУЧА̀ ж. Диал. Жито, пшеница, варена за помен.

— От гр. κουκκιά (мн.) 'боб, бакла'. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897. Друга форма: кучѐ.


Източник: Речник на българския език (онлайн)