КУ̀ЧЕ, мн. -та и (диал.) -ня, ср. 1. Домашен месояден бозайник, с различна големина и различно оцветена (бяла, черна, кафява, пъстра) козина, който лае, пази къща, стадо и под.; псе. Canis familiaris. Само старото им клепоухо куче завъртя опашка и тутакси заскимтя от радост, като го видя. А. Гуляшки, Л, 6. Кучетата на цяло село залаяха. Й. Йовков, ΒΑΧ, 121. Софийските паши и аги често пъти са предприемали из Витоша ловджийски екскурзии с кучета и соколи. П. Делирадев, В, 229. Кучето лениво бафна еднаж-дваж и замлъкна под стряхата. X. Русев, ПЗ, 139. Дорде една кучка не навири опашка, кучетата не тръгват подире и. Погов. Когато едно куче не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата. Погов. Кучетата лаят — керванът си върви. Посл. Храни куче, да те лае. Погов. // Със съгл. опред. Такъв бозайник с определени качества, според породата или предназначението му. Граничарско куче. Ловджийско куче. Овчарско куче. Санбернарско куче.
2. Прен. Грубо. Като сказ. опред., приложение или в обръщение, обикн. във възкл. изречение. За изразяване на отрицателно отношение към човека, който е зъл, проклет, жесток. — Та искам да ти кажа, .., та той, това куче Тарилйомът, не е христиении. Ив. Вазов, Съч. VIII, 28-29. — Пазванти — каза той. — Завардили са моста. — Какви хора са тези? Добри, лоши? .. — Единият е наш съчувственик, но другият е куче — рече той стипчиво. Г. Караславов, ОХ III, 544. Павел и Петър свалиха брата си Божан на калната земя и сипеха върху му тежки удари. . — Избийте се, кучета! Избийте се! По-добре е да не сте се пръкнали! Елин Пелин, Съч. III, 60. — Бягай в града да съобщиш на полицията, че са ограбили мелницата ми. Чуваш ли, куче краставо! К. Калчев, УЧС, 27.
◊ Голямо куче. Астроном. Название на съзвездие, разположено на небосклона над северното полукълбо, включващо една от най-ярките звезди, наблюдавани у нас — Сириус. То [радиоизлъчването] е най-интензивно в съзвездията Стрелец, Лебед, Касиопея и Голямото куче. Пр, 1952, кн. 6, 76. Летящо куче. Голям плодояден прилеп, характерен за тропическите области; летяща лисица. Pteropodidae. Летящите кучета се повъртяха високо над огъня и изчезнаха към градините на туземците... М. Марчевски, ОТ, 77. Малко куче. Астроном. Название на съзвездие, разположено на небосклона над северното полукълбо на Земята. Ако в полунощ на 1 април ние виждаме на изток съзвездията Лира, Херкулес, .., Близнаци и Малкото куче, то на 1 октомври Лира е на запад. Астр. XI кл, 1964, 27. Морско куче. Черноморска акула. Squalus acanthis. Сляпо куче. Подземен бозайник, подобен на къртицата. Spalax len codon Nord. У животни, които прекарват по-кратко или по-продължително време под земята, .., (различни мишки, плъхове, лалугери, слепи кучета, къртици и др.), са се създали приспособления за ровене. Биол. X кл, 48.
~ Беся (коля) кучето. Разг. Пълен, всевластен господар съм, аз командвам, от мен зависи всичко. — Сега е първи търговец на кожарска стока и най-голям чорбаджия. Той коли кучето в Габрово. А. Каралийчев, НЗ, 164. Баща ми и майка ми се скараха — не разбирам за какво. По едно време татко рече: — Аз коля кучето в тази къща, какво повече! Й. Вълчев, РЗ, 112. Бягахме от кучета, налетяхме на вълци. Разг. Ирон. Сполетя ни по-голямо зло, от това, което очаквахме. Вярно куче на някого. Разг. Пренебр. Човек, който е крайно предан на някого и му се подчинява за всичко, изпълнява всичките му заповеди. Васил Бабаноглу беше мухтарин на Сопот, вярно куче на турските управници. М. Марчевски, П, 23. Да ми ядат кучетата главата. Разг. Руг. 1. Във 2 и 3 л. За изразяване укор, недоволство от постъпката, поведението на някого. — Пълни хубаво чашите, че ти изядат кучета главата!. .. Ив. Вазов, Съч. VI, 74. Алията попита, но повече, за да по-размисли: — Не ти е ли нещо твой човек, в твоя двор го видяхме за пръв път. .. — Мой. .. Кучета главата да му ядат! Д. Талев, ЖС, 433.2. Със следв. изр. и съюз ако. За подчертано, укоряване в нещо, изразено със следващото изречение. Да спи куче под камък. 1. Разг. Да не се разправя, да се премълчи нещо, което е лошо за някого. Но, да спи куче под камък. Ив. Вазов, Съч. IX, 13. 2. Остар. Да умре (за турчин). Да хвърлиш камък, ще удариш куче. Диал. За подчертаване, че лошите хора са станали много и често се срещат. Хората все повече се озлобяват и вече да хвърлиш камък, ще удариш куче. Дорде не са викнали на едно куче „хъ бре“. Диал. Дорде не са казали на едно куче, че е бясно. Разг. Употребява се, когато постоянно се обвинява някой, че е виновен, само защото веднъж вече се е провинил (без винаги вината да е у него). Дърпали са ме гладни кучета. Диал. Нетърпелив съм. Живея като куче под стряха. Разг. Бездомен съм, нямам дом, семейство. Забърквам се / забъркам се (обърквам се / объркам се, сбърквам се / сбъркам се, смайвам се / смая се) като куче в небрано лозе (в сливи); забърквам се / забъркам се (сбърквам се / сбъркам се; намирам се / намеря се, обърквам се / объркам се) като куче на (във) воденица; сбърквам се / сбъркам се като куче на бръв (мост). Диал. Извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал по моя вина (употребява се, обикн. когато някой е заловен при извършване на нещо нередно). Збръка се като куче у воденица. СбНУ IX, 199. Запознали са ме (познават ме, знаят ме) и кучетата (и късите кучета). Диал. Много съм известен. — Бях забравил точния ти адрес. — Хе, мене тука и кучетата ме познават — засмя се бай Ставри. Ем. Манов, БГ, 25. Зарекло се куче да не яде кокали. Диал. Ирон. Употребява се като израз на съмнение, недоверие към някого, който казва, че ще се откаже от нещо (обикн. лошо), което е присъщо, характерно за него. Изплавих езика като бясно куче. Диал. 1. Много се изморих от бърз вървеж. 2. Уплаших се от нещо. И кучетата вар не лижат (ядат) някъде. Разг. Голяма сиромашия, бедност е някъде. И кучетата не ме ядат. Разг. 1. Никак не ме бива, не струвам. — Значи, жената каквото каже, тя върти всичко а? — Как мислиш ти? — каза даскал Тодор. — Че ако не са жените, нас и кучетата няма да ни ядат. Й. Йовков, ПГ, 86. Сиренето и кучетата не го ядат, а ти си го купил. 2. За думи — неприятни, лоши са и човек мъчно ги понася. Замечанията, что са направени на вестникоиздателя, не съм чел, но чух да казват за тях, че са били много люти, та и кучетата не ги ядат. АНГ I, 94. И кучето <да е> сито, и питата <да е> цяла. Разг. Употребява се, когато някой иска да задоволи едновременно противоречиви, взаимно изключващи се интереси. Ний искаме от представителите [в комисията] туй: „и кучето да е сито, и питата да е цяла“. Г, 1863, бр. 6, 42. И моето куче ще улови заек. Разг. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. И на кучетата съм заборчлял (заборчал, имам да давам). Разг. Извънредно много (съм заборчлял). — Хубаво момиче, .. — Жал ми е да го гледам, като знам баща му, .. Заборчал е и на кучетата. Елин Пелин, Съч. III, 102. И на кучетата маскара ставам (с ъ м). Разг. За присмех на всички ставам (съм). И на кучето на опашката го има (ще го видиш). Разг. Подигр. Много често, непрекъснато, навсякъде го има. Казали (рекли) на кучето, а то на опашката си; накарам кучето на работа, а то опашката си. Разг. Употребява се, когато карат някого да свърши някаква работа, а той я прехвърля другиму. Като в (у) <умряло> куче червеи (черви) имам нещо. Диал. Много, в много голямо количество (имам). — Но вчера мина пак онзи таласъм. Адамов се досеща, че не го разбирам и се поправя: Мина един голям броненосец. .. У него топове, топове, като в умряло куче черви. Й. Йовков, Разк. II, 21. Като куче и следв. глагол. Разг. Означава много голяма, крайна степен на изява на действието или състоянието, изразено с глагола. — Осемдесет години теглих и страдах като куче, та сега ли рахат ще видя? Елин Пелин, Съч. I, 31. Работата е ясна — гладуваме като кучета. Л. Стоянов, X, 11. Те [турските поданици] още от сега, .., са хванале не само в областите, но и в самата столица [Цариград] да мрат като кучета по улиците от глад и мизерия. НБ, 1877, бр. 69, 267. — Никак не обичам евреите, но като гледам как ги гонят като кучета, понякога ми дожалява, знаеш. М. Грубешлиева, ПИУ, 235. Като куче в каруца (кола) наредих се (съм). Разг. Много добре, чудесно се наредих. Пано му [на Атанас] пригласяше: — Този Ненко се е наредил като куче в каруца. Ами той знае ли, че Танас само да плювне и ще го удави? НА, 1963, бр. 4675, 3. Като куче във фасул (коприва) надувам се (дуя се). Разг. Ирон. Много (се надувам, се гордея). Дуе са като куче у коприви. СбНУ ХII, 231. Като куче на Заговезни наяждам се. Диал. Много, до насита (се наяждам). Като кучета <на> умрял кон. Диал. В голямо количество и в надпревара, с голямо настървение, алчно. Като кучета (през плет) ядем се (заяждаме се). Разг. Много (се ядем, се заяждаме). — Но колцина са добре днес? — рече твърдо Мишо. — Проклети условия — така дошло .. Та и Пейка малко ли му е дрънкала за тези условия! Как се дърпаха те, как се заяждаха като кучета през плет! Г. Караславов, СИ, 301. Като куче<то> и котка<та>. Разг. Като кучето и мачката. Диал. 1. В съчет. с гледаме се. Враждебно, с омраза (се гледаме). За няколко години струпа нова къща. И каква? Първа в селото. „За тебе е, една си“ — казваше някой път той, когато Домна му домилееше, когато баща и дъщеря не се гледаха като куче и котка. Б. Болгар, Б, 14. 2. В съчет. с живеем. В постоянни разправии, в кавги и омраза (живеем). 3. В съчет. с обичаме се (погаждаме се). Ирон. Никак, ни най-малко не (се обичаме). 4. В съчет. с мразим се. Много, извънредно (се мразим). Като кучето на нивата, свършвам работата (свършвам я). Разг. Несполучливо, безуспешно, лошо, зле свършвам нещо. Марин се прибра рано, .. Щом го чу да захлопва портата, Стамена знаеше, че ще го види празен. „Така си е, не съм ли с него, свършва я като кучето на нивата!“ — помисли си. В. Мутафчиева, ЛСВI, 289. Като куче тояга обичам. Диал. Ирон. Никак не обичам. Като на бясно куче тояги<те> върви ми (потръгна ми). Ирон. Никак, съвсем не ми върви или на лоши работи, на неприятности ми върви. — Стой! Стрелям! Горе ръцете! .. „Ама ми върви — като на бясно куче тоягите. Намерих място и аз де да се укрия. И тоз серсемин ми изкара акъла.“ В. Нешков, Н, 354-355. Като на куче минава ми (заздравява ми, преминава ми и под.). Обикн. за рана. Много лесно, много бързо ми минава. Лека драскотина с нож .. За два-три дни ще ми мине, като на куче. К. Петканов, ЗлЗ, 233. Нали сам видя, с каква рана дойде тук, а само за десетина деня премина — зарасна като на куче. Й. Йовков, СЛ, 180. Чичо Марин внимателно му прегледа раната и я превърза. — Като на куче ще ти заздрави — забележи той. Ив. Вазов, Съч. XXII, 161. Като на кучето камъка мил ми е. Диал. Ирон. Никак не ми е мил. Като пребито куче влача се (влека се, ходя и под.). Разг. Едвам, с последни сили, изнемощяло се влача. — Борка, я да отидем в Сливен на по-тихичко, че ми омръзна да се влача като пребито куче из тези пусти софийски улици. К. Калчев, СТ, 132. — Гледай го ти, гледай, серсемина, влачи се като пребито куче. .. Трябва да се е натряскал. Н. Хайтов, ПЗ, 78. Кога излезе на пътя, кучетата ще тръгнат след него. Диал. Пренебр. За човек, който се капе, когато яде. Когато бил вълка куче. Разг. Ирон. Никога (за действие в миналото, което никога не е ставало). Кога<то> стане вълкът куче. Разг. Ирон. Никога (за бъдеще действие, което няма да се извърши). Когато тато и мама ме съдеха, аз гледах кучето, като се поще. Диал. Казва се за човек, когото мъмрят, а той не обръща внимание и върши каквото си знае. Кое куче <ти> лае. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой пита за нещо, за което до момента му е говорено, обяснявано, а той не е слушал. Което куче ме е залаяло (ухапало), все е побесняло. Разг. Употребява се като отговор на неправилно нападнат или засегнат от някого човек, към онзи, който го е нападнал, засегнал, че ще си изпати за нападката или за стореното. — Не бъркайте главите на хората. Властта няма да ви дадем тъй, както си правите сметката. Което куче ни е залаяло, все е побесняло. В. Нешков, Н, 239. Куче влачи <диря няма>. Разг. За някакво провинение, за което не се търси отговорност, което остава ненаказано. „Кради, прави, струвай, ама всичко да е законно. Законно ли е, куче влачи. .. Никой нищо не може да ти направи. Куче влачи, диря няма. . .“ П. Велков, СДН, 385. Куче да вържеш някъде, ще пукне (няма да стои). Разг. За много лоши условия. — Не знам вече дали си спомняте, другарю Владикин — започнах аз, — но у дома повече не може да се живее. Дето се вика и куче да вържеш няма да стои. .. Черемухин, П, 21. Куче и котка ще пеят заедно. Диал. Куче<то> и котка<та> ще спят заедно. Разг. Много е студено, настъпил е голям студ, мраз. — Грозен студ! — обърна се той към Ванко, който веднага отвърна: — Куче и котка ще спят заедно тая нощ! М. Грубешлиева, ПИУ, 305-306. Куче ме влачи. Диал. Не ме бива никак, западнал към, осиромашял съм. Куче с куче; кучето му с куче. Разг. Грубо. Употребява се за усилване, подчертаване на пренебрежително, презрително и оскърбително отношение към някого. — Всички ще ги изхвърля като парцали! — заканваше се в ума си Телев. — Ще им дам една стачка, кучета с кучетата им! Г. Караславов, Избр. съч. II, 403. Кучета да лаят по някого или нещо. За нещо много лошо, грозно. Кучетата ме дърпат. Диал. Студено ми е. <Мене> кучета ме яли. Разг. 1. За себе си не се грижа, да става каквото ще с мене (понякога с отсянка на укор, възмущение към околните). — Видя ли, как ще умра! — повтаряше той [дядо Антип] уплашено, на ден по няколко пъти. — А, мигар че ми е за мен! Мен кучета ме яли, аз съм видял и добро, и лошо, ами ми е за децата. Ил. Волен, БХ, 77. — Кучета го яли чича! Него можеш с всичко да го лъжеш — той знае и да гладува, и да жадува. .. чичо всичко знае!. .. Г. Караславов, Избр. съч. Т, 203. — Мен ако не слуша, жена има и нея като не ще да чуе, да си чупи главата сам. Пък нас кучета ни яли. То се е видяло, че един ден ще просим парче хляб. В. Нешков, Н, 381.2. За изразяване на укор, недоволство от постъпката, поведението на някого. — Чорбаджиите — кучета ги яли, на тях кооперативното не им е присърце. А. Гуляшки, ЗР, 219. Мигам като куче във воденица; мигам (премигвам) като куче в лапавица. Разг. Гледам виновно или смутено и не възразявам, когато ме корят за нещо или ме изобличават. — А защо вие не влязохте при нас? .. Дава не сте някои чужденци; хора от същата железница? Ние мигахме напредя им като куче във воденица .. водата от дрехите ни потече по дъските и образува вадички. З. Стоянов, ЗБВ I, 222. — Баба, аз искам да заколя тоя комита, говореше то и са увиваше покрай своят честит родител, а наша милост надничаше из тъмната стая, премигваше като куче в лапавица. З. Стоянов, ЗБВ III, 23. Мисля като куче на Велики пости. Разг. Много умувам, нерешителен съм. Мърдам като на умряло куче опашката. Диал. Извънредно бавен, муден или мързелив, ленив съм. На куче да замахнеш (хвърлиш), ще удариш някого. Разг. Със следв. същ. За подчертаване, че някой или нещо (изразено със следв. същ.) е в много голямо количество, много често се среща. Шпионите до толкоз са много, щото да замахнеш на куче, шпионин ще удариш. НБ, 1876, бр. б, 23. На кучето под опашката. Разг. На лошо, затънтено място. — Той уважението ми го има, . ., и ми даде ливадка, ама знаеш ли къде? На кучето под опашката, в пущинаците. Н. Хайтов, ДР, 63. Намерил съм село (стадо) без кучета <тръгнал съм без сопа (тояга)>. Разг. Нашъл съм село без кучета. Диал. 1. Станал съм дързък, превишил съм си правата; своеволнича. Да се трепя из махалите тор да събирам по лопата, а той— в реката! .. „Потрай, викам си, душо, намерил е той село без кучета и е тръгнал без тояга, ама де да видим.“ Н. Хайтов, С, 129. —За тази паплач трябва нагайка, но .. Няма власт! Власт няма! .. — Разпасали са се, нашли село без кучета. Г. Караславов, ОХ III, 217-218. 2. С отриц. Има кой да потърси отговорност на някого за нещо. — Ти ли го подучи, Добротице? Срам нямаш! — Хитра лисица си ти, но не си намерил село без кучета. Сукалчета ли ни мислиш? — На заговор ни свикал, а той да се награби! М. Смилова, ДСВ, 100. На три кучета един пачи крак. Диал. Употребява се, когато за малко нещо мнозина претендират и трябва да се раздели на всички. На умряло куче нож вадя. Разг. Ирон. Проявявам смелост, когато всъщност вече няма никаква опасност от някого. Научило се куче да гложди кокал; научило се (научи се) куче бачия. Диал. За човек, който е свикнал да получава облаги отвсякъде. — Вън, и това е! — рипна една група отзад и му посочи вратата. — Научи ли се куче на бачия, това си е да се отучи. . Така Младен излезе от кооперацията с едно голямо черно петно на челото. Когато да предаде ключовете на новия магазинер, .. той заплака. Ст. Даскалов, БМ, 39. Наше куче. Разг. Човек, който проявява слабости, но някой го търпи, защото му е близък. Не са ме дърпали кучетата. Диал. 1. Бива ме, хубав съм, привлекателен съм. 2. Не съм скитал непозволено. Няма за що куче да го хване. Диал. Голям сиромах е, голтак е. Нямам ни куче, ни котка. Разг. 1. Много съм беден. 2. Съвсем съм самотен. Не виждам бяло куче. Диал. Мъртво пиян съм. Не едно куче викат (казват) Караман (Шаро). Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се обажда, чувайки името си, или мисли, че нещо се казва по негов адрес, без това да го засяга или да се отнася за него. Обаждам се като куче в ръженица. Диал. Говоря без да ме питат, а само за да кажа нещо. Обули кучето в цървули, то си изяло краката. Диал. За човек, който има нещо хубаво, но се самозабравя, става нахален и разваля всичко хубаво, което има. Отърсвам се / отърся се като куче от паздер (роса). Диал. Неодобр. Оправдавам се лесно. Още не видял вълка, вика кучетата. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой проявява излишна предпазливост. Скопявам кучетата. Диал. Пренебр. Нищо не върша, ходя, скитам без работа; бездействам; безделнича. С куче в чувал влизал ли си; с куче в чувал не се стои. Разг. Употребява се за лош човек, с когото никой не може да се справи. Като се обърнах нагоре, видях, че идат двама души: един турчин и един българин. Ако вървя напред, ще ме стигнат, пък с куче в чувал се не стои, ами чакай да ги оставя да заминат напред, а аз да вървя след тях и да ги нарека мои другари. Ив. Докторов, ЗД, 95. Смеят ми се и кучетата. Разг. Станал съм за смях, за посмешище на всички, опозорил съм се. Сърцето ми трепна като на мъртво куче опашката. Диал. Ирон. Съвсем не се разтревожих, не се развълнувах (обикн. когато са ми се карали). Сякаш са го кучета дърпали. Диал. За човек — много (е) сух, мършав. Хвърлям / хвърля като на куче някому. Разг. Давам на някого оскъдна храна и по груб начин, с пренебрежение. Хлътам като куче <по чуждите порти>. Диал. Неодобр. Ходя без работа. Що ти прай кучето. Диал. Употребява се, когато някой, след като е направил малка услуга на някого, постоянно го безпокои или иска от него услуги. Що ще куче в черква. Диал. Употребява се, за да се изрази учудване от нещо съвсем неуместно, нещо нередно.