КУЮМДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Златар. Куюмджиите вдигаха глави от малките си наковални, по които златният прах блестеше с чист и светъл блясък. П. Константинов, ПИГ, 116. Но най-забележителните майстори бяха куюмджиите. Те лееха и ковяха от злато и сребро чудни по форма украшения. П. Здравков, НД, 15. Аз имам, либе, мил братец, / .. / Та ми е баш куюмджия, / куюмджия, либе, златарин. Нар. пес., СбНУ XIV, 47.
— От тур. kuyumcu. — Други (остар.) форми: коюмджѝя, куюнджѝя.