КХМЀРИ мн., ед. (рядко) кхмер м. 1. Само мн. Народност в Индокитай, която говори кхмерски език, изповядва будизма, препитава се главно от земеделие, скотовъдство и риболов, основно население на Камбоджа. Отидох на крайбрежната улица, .., за да видя Меконг — реката, която дава живот на кхмерите, тъй както Нил на египтяните. Т. Кюранов, АП, 166. Името на Камбоджа или Кампучия, .., е свързано с една стара легенда, според която коренните жители на страната — кхмери —· са потомци на митическата танцьорка Мера и дошлия от Индия принц Камбу. Б. Петков, К, 6. Той бил син на лаотянски княз, който избягал в Ангкор — столицата на кхмерите в древна Камбоджа — след една междуплеменна война. Е. Андрейчин, Л, 13. Според стари летописи коренното население на съвременна Камбоджа — кхмери — вече към 1 век на нашата ера е имало своя държава. Б. Петков, К, 10.
2. Човек от тази народност.