КЪДЀ1 въпр. нареч., въпрос. нареч.-съюз, относ. местоим.-съюз. I. Въпрос. нареч. 1. За място. В пряк въпрос, а) Когато се пита на кое място се намира нещо или някой, на кое място се извършва, става нещо или в каква посока, към кое място се насочва действието; де1, накъде. От три часа те търся. Къде беше през цялото това време? Δ Какво да направя, къде да отида като друг хотел в този град няма? Δ Къде се намира туристическото бюро? Δ Къде е построена новата детска градина? б) Във въпросително или въпросително-възклицателно изречение. Когато при питането за място или посока на действието се влага и някакво чувство (тревога, възражение, съжаление, недоволство и др.); де1, накъде. — Стой, Райко, стой, бе братко, къде по тоя дъжд? — викаше старият хусарин. Ст. Загорчинов, ДП, 479. — Милено. .. Милено. .. къде се дяна? — завика малко обезпокоен той и внимателно впи очи в мрачината. Елин Пелин, Съч. I, 81. Николай стана и начумерено пристъпи към вратата — Къде? — попита сурово и сопнато бащата. — Ще приложа на воловете. Г. Караславов, Избр. съч. I, 275. Къде е тука нашата съдба? / Къде е драмата? / Къде съм аз? Кажете! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 51. Отиде си баща им. .. Но заръка / не даде за децата пред смъртта. Къде го днеска при такава мъка / да камсе свойта дума на баща?. .. Бл. Димитрова, Л, 12. Вело ле, голем гяволе, / не ми задавай ядове, / . ., че малко ли са моите, / къде да дена твоите? Нар. пес., СбВСт, 175. „Къде си, Индже, да додеш? — / гората пълна с хайдути, / хайдути огън дадоха, / та гората изгориха, / .. / къде си Индже да додеш!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 29. ● В непряк въпрос. — Сега да вървим! Захаринчо тръгна, без да знае къде. Елин Пелин, Съч. III, 85. — Искаш да пукнеш — продължи гъркинята, — да потънеш в земята, да се махнеш някъде, а сам не знаеш къде. Д. Димов, Т, 516. Мрак и мрачни води, / ни следи от звезди, / о води ме, води / неизвестно къде. Н. Лилиев, С, 1932, 71.
2. За причина. Във въпросително-възклицателно изречение. Когато се пита за причината на действието и същевременно се изразява някакво чувство: изненада, учудване, съжаление, недоволство, опасение и др.; по каква причина, за какво. — Добър вечер! — пристъпя към него бай Сато. — Къде насам? Др. Асенов, СВ, 135. — Къде толкова рано? Ами млякото? — Не ща мляко. Ще взема Анчето и ще преговаряме в училище. М. Грубешлиева, ПИУ, 15. — А ти, Душко, къде така по това време? К. Ламбрев, СП, 19.
3. Разг. За степен. Във възклицателно или въпросително-възклицателно изречение, а) В съчет. с прилагателни или наречия в сравнителна степен. За изтъкване на по-висока степен на качеството или на проявата на действието при сравняване; колко, колко повече. — Къде са по-гостоприемни българите, българина една стая да има, пак ще те покани. Ал. Константинов, БГ, 49. Ето на: и неговият Иван е свършил трети клас; ама къде този момък е по-учен и по-устат! Г. Караславов, СИ, 308. Не виждаш ли, че вече рядко се вижда стара къща в селото? От това по-голяма нагледна агитация къде? Ст, 1960, бр. 726, 3. ● Удвоено къде-къде. За по-силно изтъкване на по-високата степен. На опашка стоят да ти вземат топлото място. . — Халал да им е — .. — На мене ми предлагат къде-къде по-хубаво. П. Вежинов, ЗНН, 81. За мене случаят е къде-къде по-занимателен, отколкото те предполагат. Др. Асенов, СВ, 19. — Тогава какво сте открили? — учуди се Петко. — Че лозето му е къде-къде повече от пет [декара]! Ст. Даскалов, СЛ, 150. б) При глагола съм като сказ. опред. За изразяване на предимство по отношение на притежавани качества от някого. Като гледаше насмихнатото ѝ сухичко, прясно лице, .. ., той я харесваше чувствено. .. Но оная, Цонка, къде беше! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 110. Амчи нали ги гледам певиците, дето минават с цирковете и естрадите, ами къде са те пред Тинка? Фигура ли имат по-хубава, глас ли? ВН, 1960, бр. 2615, 4.
II. Като показ, нареч. Разг. 1. В съчет. с частиците ето, е ей, хе. За посочване на мястото, на което се намира някой или нещо, или на което става, извършва се нещо; де1, а) На това място; тук. Противоп. там. Ето къде живея, можем да влезем вътре. Δ Най-сетне изкачихме хълма, е къде ще си починем. Δ Какво си ме запитал за книгата, ей къде е — пред очите ти, на масата. б) На онова място; там. Противоп. тук. Малко остава да вървим. Ей къде е селото. А Децата избягаха, хе къде завиха, скриха се натам, зад къщата.
2. В съчет. с частицата ето. За посочване на констатация за нещо извършено или предстоящо. Младен си беше накупил порцеланови чинии и тестета лъжици и вилици, които с лъскавината си се сториха на жените сребърни. — Ето къде са отишли парите! — казаха си те и гледаха със завист бродираните възглавници и ковьорчета по стените. Ст. Даскалов, БМ, 40-41. — Ти ли нямаш [пари]? — скочи върху него един млад мъж. — Имаш ти, имат и другите стари вълци като тебе, ами сте против отечественофронтовската власт, ето къде е цялата работа! Г. Караславов, Избр. съч. II, 424. Става дума за новите електронни машини, които искаме да внесем за завода, а не ни достигат парите, ето къде е въпросът.
III. Въпрос, нареч.-съюз. А. Подчинителен. 1. Въвежда въпросително подчинено допълнително изречение (непряк въпрос), в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за място; на кое място, де1. Недей ме пита, майко мила, / от що съм люто наранен, / къде се дяна мъжка сила. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 20. Кажи, къде остана твоята смелост.
2. След глаголите виждам, разбирам, зная, казвам и под. Въвежда съобщително подчинено допълнително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за уточняване на мястото, в което се извършва действието; на (до, към, от) кое място, де1. — Гино мари, я свари едно кафе! — викна той, без да види къде е Гина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 16. Тя искаше да знае, какво прави той, къде ходи, какво мисли. Елин Пелин, Съч. III, 128. — Аз сам ще ги пренеса — каза той. — Ти не се мери, то не е женска работа. А ми сочи къде да ги редя. А. Гуляшки, СВ, 333. Слънцето угасна. На запад, към него, изведнъж се срути сякаш стена и ние видяхме десет, двадесет ката планини, пронизани от невидими лъчи, .., леки, преплетени една в друга, .., докато в дъното не се разбираше къде свършват планините и къде почва небето. А. Дончев, ВР, 11.
3. След безлични изрази или безлични глаголи като има, няма. Въвежда подчинено подложно изречение. — Интересно е, къде се загуби ротният командир. П. Вежинов, НС, 40. Останете да нощувате у нас. Има къде да ви сложим да спите. Δ Няма къде да стъпиш от книги, разпръснати за подреждане.
4. Разг. Въвежда подчинено определително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за място; в (на) който, дето, където, де1. Един мъничък Хус, който не стана гигант, защото нямаше простор къде да се развърти. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. Разхвърлен е наглед, / безкрай объркан сочи този свет, / я виж: ливадки, вилени полянки, / къде налягали са дълги сенки. К. Христов, ЧБ, 16. В тъмата / тогаз, от страшний праг, къде се спря, / извика той: „О клетници изгнати!“ К. Величков, Ад (превод), 93.
5. Диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място. а) За поясняване на сказуемото или обстоятелствено пояснение в главното изречение; на което място, където, де1, дето1. — Та това на затвор прилича! Да не мож да отидеш къде искаш. Елин Пелин, Съч. I, 36. Оттогава къде ходя, разковниче търся. Елин Пелин, Съч. II, 79. Един цар имал три синове, .. Сега, че фърли най-дъртия напред една ябълка и къде падне ябълката, че земе таа девокья, из тоа дом. Нар. прик., СбНУ XII, 440. Пойдоф, моме, го найдоф, / къде трева ми брало, / тука моме заспало. Нар. пес., СбБрМ, 427. б) Обикн. в съчет. с местоим. кой. За поясняване, че действието в главното изречение става на неопределено място, безразлично на кое място; където и да е, къде да е, където, де1, дето1. Народът се бе разположил по цветята и тревите, кой къде завърне. Ключарите седяха тихо и мирно пред главния вход и приемаха любезно багажа на затворниците. К. Калчев, ЖП, 498. В това коварно нападение загинаха много перущенци. Останалите удариха на бяг по селата, изпокриха се кой къде види. Г. Караиванов, П, 35. Горките българе им са [на турците] врекле, че щат да направят кучешката им воля; но щом са отделиле, изпокриле са кой къде можал. НБ, 1876, бр. 20, 80. в) В конструкция между две еднакви форми на един и същ глагол. За означаване, че действието се извършва на различно, неопределено място; на което и да е място, където, де1, дето1. И ходи той, Митко, къде ходи, току свърне край подновения дюкен на Куция Славча и гледа що се върши там. Ц. Церковски, Съч. III, 268. Че какво е на сегашно време да си горски?. . Ходи къде ходи и преди слънце да зайде, пак се върне. Н. Хайтов, ДР, 68. И ходеше [Борис] къде ходеше, все край големия път гледаше да се навърта. Н. Тихолов, ДКД, 39. Обикаля къде обикаля и пак в селото си се върна.
6. Диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време, което пояснява сказуемото и обстоятелственото пояснение в главното изречение; когато. „Къде че дойдеш у назе [войводо], / качамак че ти направим, / сланину че ти попържим.“ Нар. пес., СбВСт, 325.
7. Диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за начин; как. Славчо льо, Славчо чорбаджи, / къде да ти съм хубава, — / девет съм рожби добила, / и девет люлки люляла. Нар. пес., СбНУ XXV, 59. Циганче хи дума: / — Тоне ле, кадъно / Тоне ле, българко, / ma нали ма позна / дето съм циганче! / — Ой, църно циганче, / къде да та позна, / сяка нощ духа доходаш / на нашата седянка / с риза копринена / със бяли навуи / със църни сукари! Нар. пес., СбНУ XXV, 67-68.
8. Диал. След глаголи и изрази, изискващи непряко допълнение. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение, с което се изяснява причината за действието в главното изречение; затова че, че де2, дето2. И игумено прави водосвет тая жена щото он беше виновен, къде заклаа овцата и къде я сготвиа. Й. Радичков, СР, 97. Една майка си имала една керка и я омажила за еден дървар. Таа не рагяла деца. .. И она си седне и си плаче. Майка ѝ довагя, я навогя, къде плаче. СГ, 1894, кн. 1, 296.
9. Диал. Въвежда подчинено допълнително изречение; че. Го догледа Стояница, / къде жалят, къде плачит; / и му рече Стояница: / — А Стояне, а стопане! Нар. пес., СбБрМ, 195.
Б. С ъ ч и н и τ е л е н. Съотносително-съединителен. Разг. 1. В конструкция къде... там и. За свързване на еднородни части на изречението или две прости изречения в едно сложно при изтъкване на еднаквост по място на съпоставяните факти; де. .. там и, дето. .. там и, където. .. там и. Къде идат другарите му, там и той.
2. Повторен при всяка част на изречението или при всяко изречение; къде... къде. а) Свързва еднакви части на изречението или прости изречения в едно сложно при изброяване, изреждане на различни възможности; де2 ... де2, бе ... бе, бре ... бре, било . .. било, или ... или, ту ... ту, кога ... кога. Сега навсякъде из тарканствата, къде по-бавно, къде с по-широко сърце, имотите се деляха по-равно. Й. Вълчев, СКН, 61. Къде с молби, къде с бой, понеже изпитваха ужас от водата, през коритото минаха и тримата сополанковци. И. Петров, ПР, 13. Къде на френски, къде на арабски Насер ми разправя, че и преди се е занимавал със зидарлък, но че това за него е нещо като университет. Г. Готев, ПШ, 111. Животът си вървеше по своите пътища — къде с песен, къде със смях и сълзи — и всяка резигнация тук беше безсмислена и безполезна. Ем. Манов, БГ, 55. Той става даскал — къде за ден, къде за два, къде от ден до пладне. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 60. Дотук ви доверих разни неща. Къде зарад това, че много често съм сам и няма с кого да говоря, къде ей просто тъй. Д. Цончев, ЧС, 31-32. б) Свързва еднородни изречения, от които второто се противопоставя по съдържание на първото при изтъкване на някакво преимущество; де2. — Новите съдове са по-хубави и по-евтини. За обща полза ще бъдат. Къде са бакърените, къде са тия, новите! Д. Талев, ПК, 777. — Много работиш, како Велико? .. — Къде е мъжката работа, къде е моята! Димо да беше тука, самичък щеше да си прибере хармана и нямаше толкова жито да отиде на вятъра. К. Петканов, МЗК, 79. И от този миг мисълта, че може да влезе в армията, не го оставяше на мира. „Дават добра заплата, хубави дрехи, уважение...“ — мислеше си Матейчо. „Къде е един офицер, къде е един милиционер, та ако ще да бъде и началник на милицията в Камено поле!“ В. Нешков, Н, 125. — Къде е Валентин, къде е Асен — ... — Разлика от небето до земята. Д. Кисьов, Щ, 339.
IV. Относ. местоим.-съюз. Диал. Въвежда подчинено определително изречение, в което замества определяемата дума от главното изречение и изпълнява служба на подлог или допълнение; който, де1, дето1. Овчар има там, .. Същия де, къде не може да стои парапит и все суче върви. Й. Радичков, СР, 30. Бидеешчем си в планина и береешчем си дърва дърварчето доглеало една бука, къде горела. СбНУКШ, 44. Влегвит [детето] во планината, глеат еден танец от самовили къде си играет. Нар. прик., СбНУ XXIX, 182. Бидох мома в одаята, / къд ми се променуват. Нар. пес., СбБрМ, 430.
◊ Къде дават така (тъй). Разг. Като възклицание за изразяване на възмущение, негодувание от нещо, което не е редно, което не бива да се допуска. — Той за една къща събирал пари пет години, а иска изведнъж да построи хангари, клуб, работилница. Къде дават така, бе момко? Б. Райнов, ПВ, 122. — Слушай бе, драги — кипнах аз, — къде дават тъй. Шофьорът да взема повече от директора? ВН, 1961, бр. 2952, 4. Къде <и> да е сложно неопред. нареч. На което и да е място, безразлично де; където и да е, де да е. Когато му [на Димко] се спеше, лягаше къде да е и веднага заспиваше сладко. Лесен беше животът му и прост. Д. Талев, И, 111. По-млад бях тогава, приличаше ми да се унасям по било и не било! Пък и не отивах къде да е, а в Ташбоаз. Ст. Станчев, HP, 94. Къде не сложно обобщ. нареч. На много, на различни места; навсякъде. — Къде не е ходил, с какво не се е лекувал — няма помощ, все по на лошо отива — заклати глава старият колар. Г. Караславов, Избр. съч. V, 232. — Къде се не случват такива кавги. Ив. Вазов, Съч. XII, 106. От шест месеца антената ни на покрива се счупи... Къде не сме звънили по телефона, в колко работилници сме ходили! Н. Каралиева, Н, 35. Къде що (каквото) сложно обобщ. местоим. Разг. Всичко, което (всички, които), де що (каквото). Работехме къде що хванем, / работехме като добитък. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 45. Преди да побелей възток, / спря дъжда, задуха изведнъж южнякът. / .. / Къде що поотпаднали души—/ завчас се ободриха. К. Христов, ЧБ, 273. Няма къде. Разг. По необходимост, по неволя. Наскоро бяха изборите. Янко си даде гласовете на Ноно. Той се дърпа, кри се, кръшка, па най-после няма къде, хвана се. Всички гласуваха за него. Глас народен, глас господен. И добър, и съвестен кмет излезе бае Ноно. Елин Пелин, Съч. IV, 274-275. От немай къде. Разг. По необходимост, по принуда, поради невъзможност да се постъпи по друг начин. От немай къде бай Къньо продължи играта, но се чудеше как да се откопчи и все поглеждаше към вратата. Ст. Марков, ДБ, 19. — Пък и правото не успях да завърша и кой знае дали ще го завърша някога. — Защо не? — Не ме влече. Записах го на времето от немай къде. Ем. Манов, ДСР, 34.
Като съставна част от фразеологизми, напр.: Ще покажа къде зимуват раците. Яйце да хвърлиш, няма къде да падне.
— Друга (диал.) форма: к ъ д я̀.
КЪДЀ2 частица. Разг. В началото на самостоятелно изречение, понякога в съчет. с частицата ти. Обикн. при отговор — за изразяване на възражение или засилено отричане на нещо; де3, де ти. — Бай Славяне — рече Недко Боев, .., — трябваше и ти да се запишеш да говориш. — Бе, холан, къде мога аз. Д. Ангелов, ЖС, 203. — Особено много ми се удаваше коването на токовете. Аз и не слагах обувката на калъп: къде у нас такива изтънчени калъпи! Ст. Чилингиров, ХНН, 154. — Надценяваш мъжлето си. Къде разбирам аз от тази служба? ВН, 1960, бр. 2627, 4. — Не знам да играя карти .. Аз съм работник човек. . Къде ми е останало време за такива работи. П. Вежинов, ВР, 79. — Знаеш ли да свириш?.. — Не знам.. — Къде ще ти знае да свири! .. Не виждаш ли го какъв е глупав и смотан. .. Г. Караславов, Избр. съч. V, 350. — Една сутрин към девет часа сеното внезапно се запали. .. Опитахме се да хвърлим балите в морето, но къде ти! П. Вежинов, ДБ, 95-96.
КЪДЀ3 предл. Диал. 1. За означаване на посока, направление на движението; към. Миналата седмица бях ходил пеш да бия патици къде Горубляне. Ив. Вазов, Съч. XII, 49. И си запали моторетката, та отпердаши къде Берковица. Й. Радичков, СР, 97.
2. За означаване на мястото или лицето, към което е насочено някакво действие; при, към. Какво те води къде нас, стрино Велико? — Дойдох да ми дадеш шепа сол. К. Петканов, МЗК, 180. Мълчанието на Матейчо започна да я плаши. И тя първа тихо попита: — Няма ли да се излъжеш да прескочиш къде село? Ела да те видят с тия дрехи. В. Нешков, Н, 223. Догдето невестата си отпочива в стаята, колчем зетът би влезъл къде нея, тя е длъжна да подстане права. СбНУКШ, 94. Еднаж тръгнали да идат на госке къде макя и. Он янал на коне, а она на кобилата. Нар. прик., СбНУ XLV, 395. Ах, ви дружки, мили дружки, / .. / Елте овде къде Мара, / попейте йе една песма, / една песма невестинска. Нар. пес., СбНУ XI, 20.
3. За посочване на близост до място, област, в която нещо се намира или се извършва; към, около. Вървеше една не едра, но хубавичка и напета селянка, .., забрадена гиздаво с жълта шамия, както ходят невестите къде Вакарел. Ив. Вазов, Съч. VII, 105. Святкаше се оная вечер къде балкана — валяло е. Ц. Церковски, Съч. III, 10. — Докъде стигнахме ага!. . — Къде Шумен сме вече. .. чорбаджи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 394. Къде къпината, кога гледам, се заплела една черна овца, проблейва. Й. Радичков, СР, 26.
4. За означаване на приблизителен момент или период във времето; към, около. Петко още през същата нощ уловил шосето от Драма за Скеча и къде четири часа през нощта стигнал при едно беклеме. РН, 1905, кн. 4, 177. Веселих се и аз заедно с другите, изпратих Старата, посрещнах Новата година и най-сетне,.. , къде съмване прибрах се. . с няколко лева в жилетката. Ал. Константинов, Съч., 38. Къде средата на юлий в манастира се набра доста голяма дружина гости. Ив. Вазов, Съч. XV, 86. С разтупано сърце запретна Цончо ръкави и от сутрин до вечер на нивата. . Къде средата на лятото. . , всички си прехапаха устата, смаяни от онова, що видяха, що бе направил Цончо. Ц. Церковски, Съч. III, 260-261. Това беше човек къде четирийсет години. Ив. Вазов, Н, 4.
— Друга (диал.) форма: къдя̀.