КЪДЀТО нареч.-съюз и относит. местоим.-съюз.I. Нареч.-съюз. А. Подчинителен. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място, а) За поясняване на сказуемото или обстоятелственото пояснение в главното изречение; на (в, до, към и др.) което място, дето1. Там някъде, където планинската верига свършваше като отсечена с огромна брадва, се гушеше в малка падина селцето Гушанци. Ст. Даскалов, БМ, 28. Най-после и той си тръгна, но вместо да прекоси пред моста и да cи отиде направо в къщи, той влезе в сянката на върбите и тръгна надолу, където беше къщата. Й. Йовков, Ж 1945, 30. — Бей — рече бабата, не щем ние село, дето ще дирят ятак волове. Пусни кози и където те идат, там дай земя. А. Дончев, ВР, 96. Надоле! / В студените бездни слезни, / където тела полуголи, / се гърчат край черпи стени. Хр. Смирненски, Съч. I, 145. б) Понякога в съчет. с местоим. кой. За поясняване, че действието в главното изречение става на неопределено място; безразлично на кое място, където и да (е), дето1. — В тепавицата краката ми се схванаха, искам малко да се поразтъпча. Ще ударим през гората, че където бог ни изведе. К. Петканов, X, 117. — По нашия край има много пъпеши и любеници. Пред бакалниците и на пазара има цели купища. Хората ядат и хвърлят, където завърнат, корите. П. Здравков, НД, 141. Бурята разпръсна цялата компания. Всички се изпокриха кой където свари. Елин Пелин, Съч. II, 176. Като наближиха обсадената кула, башибозукът и заптиетата бързо и предпазливо се вляха в широкия пояс на обсадата, налягаха, изпокриха се кой където свари — ту зад някой камък, ту в някой трап, разбъркаха се с аскера. Д. Талев, И, 120. — Аз, където ходя, все приказвам и работите на света искам да оправям. П. Тодоров, Събр. пр, 389. Стояновото момиче, / където ходи, се тича. Нар. пес., СбВСт, 182. в) В конструкции между две еднакви форми на един и същ глагол. За означаване, че действието се извършва на различно, неопределено място; което и да е място, де1, дето1. Ходи където ходи, пак ще се прибере в къщи. Δ — Цял ден тича на горе надолу. — Остави го, тича където тича, нали все пак ще свърши някаква работа.
2. Въвежда подчинено определително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за място; в (на) който, дето1. Далеч в дъното на улицата се виждат планините, където Мустафа беше цар. Й. Йовков, СЛ, 17. Големи пустали вълци сноват по партината, гледат към село, където пушат комините, точат си зъбите и ръмжат. А. Каралийчев, ПС I, 6. Спомняше си смътно за някаква легенда, където чуждоземна княгиня казала на баща си, че ще се самоубие, ако поведе война с българите. Й. Вълчев, СКН, 78. А засега ще напомня само на църковните си историци, .., да не остават от предвид и това предание за Мъглен, където владиката протестирал не само словом на грекофенерското похищение, ай делом. К. Шапкарев, Р, 25-26.
Б. Съчинителен. Съотносително-съединителен. Разг. В конструкция където... там и. За свързване на еднородни части на изречението или на две прости изречения в едно сложно при изтъкване на еднаквост по място на съпоставяните факти; дето ... там и. — Така е, щом е веднъж така — нека е с другарките си. Където те — там и тя. П. Спасов, ХНХ, 62. Едва сега разбра той, защо всички, които бяха дали земите си, вървеха с цялото си домочадие подир трактора, и където спираше той, спираха и те. Ст. Даскалов, БМ, 26. Където е той, там са и хората му, а те стъпят ли някъде, това значи двойно изпълнение на нормите, първенство, победа. Ст. Станчев, HP, 56.
II. Относ. местоим.-съюз. Диал. Въвежда подчинено определително изречение, в което замества определяемата дума от главното изречение и изпълнява службата на подлог или допълнение; който. Бял къдрец, където се е свил / над челото му, то, и той не е избил / тъй току — чака го и него зла тегоба. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 187-188.
◊ Където <и> да; където <и> да е (било). 1. Сложни неопр. нареч. На което и да е място; безразлично къде, независимо къде. Що виждам тая сутрин — / нощеска сняг валяло! / Където да погледнеш, все бяло, бяло, бяло! Елин Пелин, ПБ, 113. 2. Сложни нареч.-съюзи. Въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за място с отсянка на подчинено обстоятелствено за отстъпване; дето (гдето) (и) да. Където и да идеше, все за нея мислеше, все една мисъл го мъчеше.
Като съставна част на фразеологизми, напр.: Където ми видят очите. Където ме завее вятъра.