КЪ̀ДРА ж. Снопче, спирално навита коса или козина; къдрица. Силният вятър бъркаше крачките и, .. понякога някоя къдра от косата ѝ докосваше лицето на Палазова. Й. Йовков, ΒΑΧ, 54. — Как си допуснал да те накъдрят по римски? Наистина косата на Хръсате бе пусната по римски и една едра водоравна къдра прибираше отзад косата като венец. Й. Вълчев, СКН, 305. А тихият вечерник, .., развява изскочилите изпод калпака му буйни къдри. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 9. Ръцете и дрехите му [на Марин] бяха зацапани с вар, пръски от вар имаше и по русите къдри над челото му. Д. Ангелов, ЖС, 79. Косата ѝ падаше на едри къдри върху раменете и в рамката на черната коса бялото ѝ лице изглеждаше .. , като изваяно от слонова кост. Н. Драганов, ТМС, 64.
2. Обикн. мн. Ивици плат вълнообразно набрани, които се пришиват към женска или детска дреха, или завеса, перде и под. за декорация. Полата била двойна. Долната пола се правела от тежък копринен плат с къдри и бродерия. Б. Божиков и др., ИО, 48.