КЪ̀ДРАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За коса, брада или козина — който е вълнообразно навит. Носеше [рибарят] кожена куртка, кожен каскет, .., върху челото падаха къдрави, черни коси. Й. Йовков, Разк. II, 41. За да довършим портрета на тоя човек, ще добавим, че косата му, за разлика от суровото му лице, беше нежно руса, мека, къдрава на едри вълни. А. Гуляшки, ДМС, 92. Из поляната пасе стадо, а край стадото стои, подпряно на сопата, младо момче с къдрав перчем. Ив. Гайдаров, ДЧ, 44. Един едър вол, с жълта къдрава козина на челото. . позна името си и тръгна. Й. Йовков, АМГ, 11. Игуменът, .., с богата къдрава брада, с приветлива усмивка и поглед, ни прие твърде любезно. Ив. Вазов, Съч. XV, 20.
2. Прен. За човек или животно — който е с вълнообразно навита коса или козина. Регина беше второто им дете, също такова къдраво и лунесто като Аврамачо. П. Спасов, ХНХ, 78. През краката ми се мушна малко къдраво кученце, което започна да ме джафка. К. Калчев, ПИЖ, 87. Още при второто подсвирване на прозореца се появи къдравата главичка на момиченцето. П. Вежинов, СО, 46.
3. Прен. Който е с вълнообразна повърхнина или с вълнообразни очертания, краища. Слезе една млада, напета вакарелка, .., с бели нагръдки, обшити с къдрави дантели. Т. Влайков, Мис, 1896, кн. 1, 3. Воденици въртяха шумно и тежко колелата си, къдрави лозя се катереха по склона край пътя. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15-16. Слънцето, издигнато вече два-три остена над планината, беше премрежено от едно малко, къдраво облаче. Т. Влайков, Съч. II, 89. Там край злачни брегове, / бързат къдрави вълни. Д. Дебелянов, С, 1946, 35. // Който образува вълнообразна, криволичеща линия. Дълго след това се виждаше как къдравият му сив пушек кръжи и се издига като жертвеник към небето. П. Михайлов, МП, 22. Димът от цигарата му се виеше на къдрави струйки и разнасяше приятна миризма. Ив. Петров, MB, 206. Дворът беше нашарен от къдрави, заешки следи, а на изток, зад планината, прозираше мътночервената заря, плисната в сивите облаци. Ем. Станев, ПЕГ, 57.
4. Прен. За звук, мелодия и под. — който е с много извивки; кръшен, игрив. Лекият, къдрав смях на Невена още повече го разнежи и той забрави черните си кахъри. К. Петканов, ОБ, 143. Най-младият керванджия, един вакъл мъж, не можа да овладее радостта си, засмя се с къдрав глас: — Хи, хи, хи! К. Петканов, СВ, 9. Усмихна се със свежа, къдрава усмивка и изведнъж: усмивката и я разхубави. М. Грубешлиева, ПИУ, 70.
5. Разг. Ирон. За писмено или устно изложение — който е изпълнен с красиви думи и фрази, но обикн. безсъдържателни, неясни, превзети. Той вероятно щеше да произнесе дълга и къдрава реч в защита на съвременния брак, но Дана му хвърли унищожителен поглед и извика: — Я не го усуквай! Ив. Петров, MB, 71.
6. Като същ. Обикн. членувано къдравия<т>, къдравата, къдравото, мн. къдравите. Човек, който е с много къдрава коса; къдрокос. — Знам аз какви ученици му трябват на този къдравия, твоя учител: той ще ви направи всички болшевики, цяло село го приказва! Ив. Хаджимарчев, ОК, 13.
◊ Къдрава салата. Бот. Салата с много силно нагънати особено по краищата листа. Lactuca sativa acephala. Къдрава хартия; къдрава книга. Диал. Хартия за декорация, която е силно нагъната и при разтягане добива вълнообразни извивки; разтегателна хартия. Излезе [Стела] в антрето .., дето учителката .. беше наредила саксии със здравец и мушкато, грижливо облечени в бяла къдрава хартия. Ем. Коралов, ДП, 33. По подредените на бялата покривка прибори, по обвитите с къдрава книга саксии на двете бегонии и по други някои дребни работи можеше да се разбере, че тука е пипала женска ръка. Д. Кисьов, Щ, 306. Къдраво зеле. Зеле със силно нагънати по краищата листа, употребявано обикн. за прясна салата; савойско зеле. Brassica sabanda. — Какви цветя харесваш? Навярно не теменужки като на картината. .. — Харесвам къдравото зеле! —· измъкна той неохотно. — Сготвено, разбира се. .. с овнешко. П. Вежинов, ДВ, 159.