КЪ̀ДРАВО нареч. 1. Вълнообразно, на вълни, във вид на къдри. От дивите планински върхове, / отдето първом, розова, зората / поглежда и за радости зове, / се спуска къдраво надиплена гората / на нашите прадеди — прародина. О. Василев, ДГ, 79. Машината пак набира. Виж как къдраво го съших.
2. Прен. Палаво, игриво. — Бабо — казах един ден аз, ти освен дядо обичала ли си и други дядовци? Баба се изсмя къдраво, но нищо не каза по въпроса. ВН, 1964, бр. 4098, 4. Ще вечеряме и после ще поиграем на карти. . — Ох, обрахте ме, обрахте ме! — възклицаваше тя с тих глас и къдраво се смееше всеки път, когато загубеше. В. Геновски, СГ, 158— 159.