КЪДРАВОКО̀С, -а, -о, мн. -и, прил. Къдрокос, къдроглав. От кабинката при кормилото излезе млад, къдравокос поручик с чип, комай сплескан нос. Г. Караславов, Избр. съч., I, 393. Външно той беше все така слабичък, . ., с тънка, дълга шия и голяма къдравокоса глава. К. Калчев, ЖП, 352. „Щом повеляваш, о Хекторе, право на тебе ще кажа: / тя [Андромаха] не е у сестрите ти, ни у снахите напети, / ни пък във храма Атинин при всичките други троянки / милост да моли от страшната къдравокоса богиня.“ Ас. Разцветников, Избр. пр, III (превод), 26;