КЪДРОГЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. За човек или животно — който е с къдрава коса или козина; къдравокос, къдрокос. — Така сме и ние, есперантистите казваше му къдроглавият часовникар .., като тия частички, пръснати по целия свят. Ст. Даскалов, ЗС, 60. Той ѝ [на кучката] настъпи случайно крачето и малкото къдроглаво кученце изпищя отчаяно и се провлече по стълбите надолу. Д. Калфов, Избр. разк., 345.

Къдроглав пеликан. Вид пеликан, обикновено бял със синкав оттенък по гърба, крилата и опашката; баба4. Pelecanus crispus. У нас къдроглавият пеликан е прелетна птица. Всяка пролет и есен тя изминава дълъг път от юг на север и обратно. В. Бешовски и др., ЕП, 58. .


Източник: Речник на българския език (онлайн)