КЪДРОКО̀С, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има къдрава коса; къдравокос; къдроглав. Капитанът — широк и дебел в раменете, с могъща глава, къдрокос — имаше едновременно спокоен и енергичен израз. Н. Антонов, ВОМ, 6. Младият болярин отметна къдрокосата си глава, за да отхвърли нетрайната жал. М. Смилова, ДСВ, 15. Къдрокосото момиченце тичаше подир една голяма топка. Ем. Манов, БГ, 75-76.
2. Като същ. Обикн. членувано къдрокосия<т>, къдрокосата, къдрокосото, мн. къдрокосите. Човек, който е с много къдрава коса; къдрав. Когато моряците от кораба го закачаха за къдрокосата, отговаряше шеговито, а после по цели часове мълчеше, беше му криво. О. Бояджиев, П, 48.