КЪДЪРЀЦ, мн. -рцѝ, м. Поет. Рядко. Къдрица, къдрец. Косща златна — също на момиче! / Но гаче ли се къдърец белей. .. Н. Марангозов, ЯВ, 38. Веднаж в тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг със златни къдърци. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 37.