КЪ̀ЖЕЛ, мн. -жли, м. Диал. 1. Горна конусовидна част на хурка, гдето се връзва къделята. — Запиши ми, Дане, на урката, / на урката, Дане либе, на къжеля, / като предеш, Дане либе, да ме гледаш. Нар. пес., СбВСт, 603.
2. Хурка, изшарена, изписана с бои. Седна мома кръстом ноги, / та запаса шарен къжел. / И завила лен повясмо. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 185.
3. Валмо от извлачени влакна от лен или дребави кълчища, което се преде на хурка; къделя. После ги [повесмата коноп и лен] валят на тепавици, .. Подир валянията, ги чешат с четки, влачат на гребенци (прави дараци), съвиват на къжели. Г. С. Раковски, Π Ι, 83.
4. Прен. Конусовиден планински връх; копен. Не можахме да видим ни Юмрючал, ни прекрасния къжел на Еленин връх, ни островръхата Кадийница. Ив. Вазов, Съч. XV, 144-145.