КЪ̀КЛИЧКА ж. Умал. от къклица. // Само мн. Нар.-поет. За черни очи. Иван Станки отговаря: / Станчице ле черноока, / черни ти са очичкшпе, / очичките къкличките. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 444.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
