КЪ̀КРИ МИ, КЪ̀КРЕ МИ несв., непрех. Усещам, чувам пресеклив звук, шум, хриптене; къркори ми. Не е добре Куцар. . Огън има, къкри му в гърдите, задушава го. Й. Йовков, А, 90. Вчера изстинах и сега ми къкри в гърдите.
КЪ̀КРЯ, -иш и -еш, мин. св. -их и -аx, несв., непрех. 1. За течност, течно ястие — вря леко, като издавам равномерен слаб звук; къркам, къркоря. Приседнал до печката, той наглеждаше и гозбата, която Манолица оставяше да ври и която къкреше еднообразно в тенджерата. Г. Караславов, Избр. съч. V, 196. — Щом те чух да излизаш от Детковата колиба, турнах в котлето житото, че водата вече къкреше. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 130. Чорбата започна да къкри в казана, огънят весело пращеше. А. Гуляшки, Л, 94. Вече дни наред оставя яденето да къкре на огъня, оставя мъника да пази лагера и тръгва да оглежда заслоните и скалите. Й. Радичков, СР, 70.
2. Варя се в течност, издаваща такъв звук; къркам, къркоря. На жаравата често пращяха баберки, в котлето къкреха отбрани зелени мамули. Ил. Волен, БХ, 127. Върху разкривената тенекиена печка къкреше тиква за свинята и хазяйката, седнала до нея, със забучена къделя коноп, пъхаше от време на време съчки. К. Константинов, ПНП, 41. Пилето, което къкреше в котлето, беше за гостенина. Ст. Мокрев, ЗИ, 103. ● За съд, в който ври течност или ястие. На огъня къкреше черно котелче с гозба. З. Стоянов, ЗБВ I, 201. Къкри чайникът върху зачервената плоча на печката. А. Гуляшки, МТС, 269. На огнището къкреше тенджерата със зелен боб. М. Марчевски, П, 213.
3. Прен. Издавам, произвеждам при дишане или говорене еднообразен хрипкав звук, шум; хъркам, къркам. Избягала [циганката] от първия си мъж на един панаир. Стар бил, много му къкрели гърдите от тютюна и много я биел. Ив. Давидков, КХ, 58. Той [Аврам] мучеше и къкреше, махаше със здравата си ръка и с голяма мъка ще изрече по някоя дума. Д. Талев, ЖС, 464.
4. Диал. Бърборя, бъбря, дърдоря (Н. Геров, РБЯ).