КЪ̀КЪЛ, мн. няма, м. Остар. и диал. Къклица. Танчо мълчеше и сърпът му загребваше де що попадне в ръкойката: и жито, и паламида, и къкъл. Кр. Григоров, ТГ, 68. Нищо и никаква буболечка, .., колкото зърно къкъл го кажи, а ми направи толкова главоболия! Ст. Даскалов, БП, 46. Глушина, растение, което се намира из житата, както и къкълът, но само че това е по-дребно от него и придава на хляба чернина и вкус. СбНУ VI, 232.
— Други форми: къ̀кол, къ̀кал.