КЪЛБЀ, мн. -та, ср. Умал. от кълбо. Смукна дълбоко от догарящата цигара и се вторачи весело през димните кълбета, които пущаше с наслада. Г. Караславов, Избр. съч. V, 156. Подай ми кълбето. СбНУ XLII, 263.
