КЪЛБЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от кълбо; малко кълбо. Те [кошниците] бяха пригодени за жените да си слагат кълбенцето вътре, когато тръгнат на път. Кр. Григоров, ОНУ, 88. Току под нея се поклащаше при всяко духване на вятъра пухкавото кълбенце на прецъфтяло глухарче — нежничко, леко, прозрачно. П. Бобев, ЗП, 15. Из нивите нататък воловарчета играеха .. Дългите им сопи полетяваха във въздуха, .. и дето паднеха, от земята се вдигаха кълбенца от прахуляк. Ст. Марков, ДБ, 443.