КЪ̀ЛБЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има форма на кълбо или топка; кълбовиден, валчест. Дините се бяха натъркаляли — едни едри, кълбести, други продълговати, трети — по-дребни. Кр. Григоров, ОНУ, 75. В бурята, развихрена от земята чак до високите небеса, бясно се въртяха кълбести бодили. Б. Балевски, СП, 11. Размерите на клетките обикновено варират от 1—190 м, а формата им е разнообразна — кълбеста, цилиндрична, .. и др. ОБиол X кл, 7.
2. Който прилича на кълбо, който е изпъкнал и заоблен като кълбо; кълбовиден. Улицата бе пуста. Някои фенери не бяха запалени и месечината допълваше оскъдното градско осветление, като огряваше празните тротоари и кълбестите салкъмчета край тях. Ем. Станев, ИК I и II, 32. — Селска хижа е, не е черква с кълбест покрив и украса, да трябва наука и вещери. М. Смилова, ДСВ, 25. Тя [анакондата] има големи кълбести и изпъкнали навън очи, които ѝ позволяват да вижда едновременно в много посоки. К, 1963, кн. 3, 31.
3. За облак, дим и под. — който е гъст и струпан на части с овална форма; купест. Откъм морето нахлуваха все по-чести и се настаняваха над, планината оловносиви кълбести облаци. Д. Фучеджиев, Р, 53. Ние различаваме почти всяка подробност долу върху земята — .. Но там, където предполагахме, че е той [Дунавът], се стели ниска, кълбеста мъгла; Н. Фурнаджиев, МП, 5-6. Малкият локомотив с бяла кълбеста пара отстрани пухтеше. Сп. Кралевски, ВО, 106.