КЪЛБО̀, мн. -а̀ и -ѐта, ср. 1. Само ед. Геом. Геометрично тяло, представляващо множество от точки, които са вътрешни за дадена сфера или лежат на нея. Кълбото може да се разглежда като образувано от въртене на полукръг около диаметъра му. Стереом. X кл, 90. Кълбото обхваща точките от сферата и точките, които са вътрешни за нея. Обем на кълбо.

2. Предмет с такава или подобна форма; топка. Готвеха се да започнат тегленето на лотарията. Големите решетчести кълба се въртяха и всяко кълбо пусна по една топка с номер. В. Диаватов, СбСт, 1957, 293. И започваме там да се бутаме из снега, да се бием с топки, или да валяме голямо кълбо и да правим мечка. Т. Влайков, Пр I, 226. Кокошето яйце се състои от яйчна клетка, която съдържа голямо количество хранителни материали и представлява жълтъчно кълбо с диаметър няколко сантиметра. Пр, 1953, кн. 6, 75.

3. Навита на топка прежда, конци и под. Ния въртеше в малката си ръка нарастващо кълбо, а Неда, надявала преждата на двете си ръце, поднасяше ѝ нишката с равномерни движения, Д. Талев, ПК, 553-554. Щом сивият котак се разлудуваше с кълбетата прежда, баба Недялка го пляскаше ласкаво по гърба. С. Северняк, ОНК, 58. Жак грижливо бе нарязал теловете и тъй ги бе омотал около върлините, та при отместването на всеки прът да се отместват и кълбата тел. Б. Райнов, ДВ, 193— 194.

4. Прен. В съчет. с дим, пара, прах и под. или димен — облак с овална форма от струпано вещество (дим, пара, прах). Манолаки подигна дебелото си кехлибарено цигаре към устните си и пусна голямо кълбо дим. Й. Йовков, ЧКГ, 228. По пътя, който се спускаше към гората, се вдигаха кълба прах, а се чуваше и тропот от бясно конско препускане. Ст. Загорчинов, ДП, 303. Чу я влакът фърковати, / .. / Дим кълбо в небе изпрати. Ив. Вазов, Съч. III, 126. Той се обърна на дясно и видя бели кълба дим при камънаците на ярът. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 11. Изведнъж отнякъде изскочи трактор. Като пухкаше и пускаше сини кълбета дим, той изви и пое към полето. Сп. Кралевски, ВО, 120.

5. Прен. Обикн. в съчет. с названия на хора, предмети — събрано накуп множество (от хора, предмети). Горан и Никола започнаха да бутат кълбото жени към вратата на чакалнята. Един чиновник, който се показа на вратата, разбра каква е работата и веднага им стори място да минат: Тука, тука влезте!. .. В чакалнята. .. Д. Ангелов, ЖС, 456-457. От време на време тя [пчелата] разбутваше с глава сестрите си, вмъкваше се по-навътре в кълбото и като се посгрееше, отстъпваше мястото си на други. П. Бобев, ГЕ, 157. В миг тримата хищника се вплетоха в едно ръмжащо кълбо, ръфаха се, хапеха се, докато накрай воят им заглъхна в далечината. П. Бобев, ГЕ, 68-69.

6. Спорт. Гимнастическо упражнение, при което се извършва преобръщате със свито тяло и прибрани крайници. Заниманията по гимнастика трябва да започнат от по-прости упражнения: кълбо, .., премятане през глава. П. Николов, НС, 182. // В съчет. с напред, назад. Същото упражнение, при което преобръщането става напред или назад. Когато преди четири месеца осемнадесетте пионерки дойдоха за първи път в салона, те мъчно правеха дори кълбо напред. НС, 1958, бр. 31, 2.

Земно кълбо. 1. Само ед. Планетата Земя. Има ли на света нещо по-неизменно и по-постоянно от денонощието времето, за което земното кълбо извършва едно завъртане около своята ос? К, 1963, кн. 3, 30. Когато умра, недейте да ме оплаквате и кичите. / Сложете ми, наместо постеля, картата на земното кълбо. Е. Багряна, ЗМ, 75. 2. Стесн. Сушата на планетата Земя. От сутринта до 11 часа вечерта, .., тука е препълнено с хора от всичките части на земното кълбо. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 43. Скок кълбо. Спорт. Гимнастическо упражнение, при което се извършва преобръщане със свито тяло със скок във въздуха. Заниманията по гимнастика трябва да започнат от .. скок кълбо, .., премятане през глава. П. Николов, НС, 182.

~ На кълбо. 1. В съчет. със свит, завит. С превито тяло и прибрани крайници. Кучето спеше вътре, свито на кълбо. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Само по един двама зиморничави войници, .., се свиват на кълбо около огъня. Д. Калфов, ПЮН, 160. Ян Бибиян и Калчо се наместиха един до друг под надвесения изров и се сгушиха на кълбо. Елин Пелин, ЯБЛ, 91. 2. В съчет. със стълпявам се, тълпя се. В голямо множество. Смирените деца на шумний град / стълпили се на огнени кълба / .. / посрещат с гръм настръхналата сган. Хр. Смирненски, Съч. I, 120. По цялото (всичкото) земно кълбо. Разг. По всичките земни кълбета. Разг. Ирон. Абсолютно навсякъде; навред. Метне се, .., някое американче на аероплана, за два дни обиколи всичките земни кълбета и си кацне пак у дома. Чудомир, Избр. пр, 156. От тебе no-инат няма по всичките земни кълбета. П. Вежинов, ВР, 103.


Източник: Речник на българския език (онлайн)