КЪЛБУ̀К, мн. -ци след числ. -ка, м. Диал. Предмет, обикн. вода, облак, със заоблена форма, подобна на кълбо. Вляво се отваря дълбока пропаст и в дъното ѝ гърми и премята пенливи кълбуци мъжественият Тибър. Н. Хайтов, ПП, 47. Долу някъде реката млати в скалите пенливите си кълбуци. Ст. Поптонев, ОБЛ, 41. Ситен сняг и скреж префръкваше сегиз-тогиз из замръзналия въздух, виеше се на кълбуци и засипваше покривите. Ив. Вазов, Съч. VII, 116.