КЪЛВА̀НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от кълва и от кълва се. Звукът, който издаваше кожата, може би събуждаше в паметта му спомени за някои подобни звуци — за мирно кълване на кокошки по корито на прасе или на внезапно рукване на сачми в листата на дърветата. Г. Мишев, ЕП, 62.