КЪЛВА̀ЧКА ж. Разг. Пренебр. Ученичка, която прекалено много учи без разбиране, механически, която зубри; зубрачка. — Мара, старата зубрачка, / по аналитична шест! / — Гледай само таз кълвачка / колко се надува днес! Хр. Смирненски, Съч. II, 10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)