КЪЛН, къ̀лнът, къ̀лна, мн. къ̀лнове, след числ. къ̀лна, м. 1. Стъбълце, което израства от семе, клубен или луковица в самото начало на развитието на новото растение и пробива повърхността на почвата. Слънчогледът се появява рано на пролет, .. Първите кълнове се показват обикновено 8—10 дни след сеитбата. Сл. Петров, РКХО, 79. Малко след главния корен се появява кълнът. Той е покрит с безцветно, прозрачно, свито в тръбичка листенце, което като шило пробива почвата. Бтн V и VI кл (превод), 21. Когато клубените на картофите прераснат, те съдържат отровното вещество „соланин“. Такива картофи се дават на животните, след като се почистят от кълновете и се сварят. Осн. сел. стоп. VIII кл, 101. А на развигор заваляха дъждове, .., напоиха земята, .. и от двете купчини пепел на кладите покълнаха млади, яворови кълнове. П. Константинов, ПИГ, 47. В пръстта ще светят кълнове наболи, / ще смучат жадно корените влага / и сенките сребристи на тополите / във пустите окопи ще залягат... Ив. Пейчев, Избр. ст, 45. ● Обр. Душата ѝ тръпнеше от една тъпа болка, сякаш груб крак необмислено стъпка зеления кълн на устрема ѝ. Ст. Даскалов, СД, 451. Аз усещах, как зрее в мене кълна на човещината. Ст. Чилингиров, ХНН, 118.
2. Прен. Само мн. Наченки на развитието на нещо. Плашеше се от бунтове. Искаше да се убеди, че се плаши, за да не погинат кълновете на християнството. Й. Вълчев, СКН, 268. Това интересно писмо [до Н. Геров] съдържа първите кълнове на една нова мисъл у Левски. Ив. Унджиев, ВЛ, 93. Горки видя в настоящите факти на действителността — кълновете на бъдещето и ги изобрази като побеждаващо явление. Т, 1954, кн. 4, 41.
— Друга (остар. и диал.) форма: кълно̀.