КЪЛНЀНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от кълна и от кълна се. Страхът от такава катастрофална .. опасност ги е накарал да се заемат с челобиене и кълнене във вероподаност към янките. ВН, 1952, бр. 44, 3.
КЪЛНЀНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от кълня; поникване, покълване, кълнеж. Кълненето на семената става бавно и при наличието на светлина.