КЪЛНЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. непрех. 1. За растение — пускам кълнове, които пробиват повърхността на почвата; прораствам, пониквам, покълвам. Житата кълняха. Мануш пазеше да не стъпя върху дългите зелени редове и усещаше как краката му меко затъват в лепкавото кадифе на земята. И. Петров, MB, 218. Ямките вече поглъщаха тлъстите зърна. . Ще запият плодната влага, ще почнат да кълнят. Ст. Станчев, HP, 171. Но нито милицията, нито управата на Стубел можа да разкрие кой, кога и как бе повредил семето, за да не кълни. Ст. Даскалов, СЛ, 445. Зрънце посееш. То бързо кълни, / цъфне, завърже и хайде: жъни! Цв. Ангелов, НП, 28. ● Обр. Словото на Паисия попадна в патриотичните български души, кълни, израсна и даде богата революционна жътва. РД, 1960, бр. 145, 2.
2. За нива, земя — покривам се с кълнове на посадени растения; покълвам. В началото на февруари нивите в равна Тракия вече бяха кълнили. Л. Стоянов, Б, 49. Нивите зеленеят, земята кълни и навсъде се носи светлият благословен труд. К, 1927, бр. 115, 1.
3. Прен. В началото на своето съществуване съм, започвам да се развивам; раждам се, покълвам. Не е важно за живота това, което е стигнало пълната си сила и вече започва да старее, а важна е оная сила, която начева да кълни — тя има бъдеще! А. Гуляшки, СВ, 287. Ний [жените] в мъки даваме живота на земята, / под нашето сърце кълни той и расте. Е. Багряна, ПЗ, 66.
4. Прен. За чувство, мисъл и под. — зараждам се, възниквам, започвам да се оформям; раждам се, покълвам. На спирката, дето хладният въздух миришеше на машинно масло и пресни дъски, в душата ѝ кълняха неосъзнати напълно намерения. А. Наковски, МПП, 227. В сърцето му [на Методи] кълнеше нова, непозната досега радост. М. Грубешлиева, ПП, 261. Знаете ли понякога, като се заседите на едно място ден, два, година и свикнете с него, някъде дълбоко у вас започва да кълни недоволство, което скоро се превръща във вулкан. Ив. Богданов, СП, 138. Осемнайсетгодишен той [Лесинг] постъпва в Лайпцигския университет като богословски стипендиант и тук кълни за пръв път неговият буен драматически дух. БР, 1931, кн. 6, 184.