КЪ̀ЛЦАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от кълцам като прил. Разг. Който е на дребни, малки парчета. Очите ми в тавана, а лявата ръка в тепсията: че наденички, напълнени с подлютен кълцан дроб, че варени свински черва. А. Гуляшки, ДМС, 43. Тя запалваше печката, препичаше ми черен хляб и го посипваше с кълцан пипер. Кр. Григоров, ОНУ, 63. Надява се като кълцан пресол. Послов. Π. Ρ. Славейков, БП I, 283. Кълцан шницел. Кълцано месо.