КЪ̀ЛЦАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от кълцам и от кълцам се. Всеки дом имаше дъска и сатър за кълцане. Затова по навик днес някои стари софиянци поръчват в месарницата кълцано месо. П. Мирчев, СЗ, 94. Лъчите на вощеницата озаряха почернели смръщени лица, а в глухия полумрак се разнасяше само звънливото кълцане на чукчето, тънкият звук на челичното длетце и размереното скърцане на мокрото паче перо. Н. Райнов, КЦ, 124.