КЪЛЧЍЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни и -щена, -щено, мн. -щени, прил. 1. Който е направен от кълчища; конопен. Тя бе метнала кълчищения чувал на главата и така, с голите и тънки крака, приличаше на стар щъркел, с разрешена перушина, измокрен и зъзнещ от есенните слани. Кр. Григоров, Н, 188. Нещо силно и властно притисна сърцето му и той разкопча кълчищната си риза — да го отпъди. Ст. Марков, ДБ, 507. — Марине, млад гяурино, / я фърляй роба българска, / българска роба вълняна, / вълняна роба кълчищна. Нар. пес., СбНУ XXV, 123. Кълчищена кърпа. Кълчищен плат.
2. Който има цвят на кълчища. Единият пусна колесарчето и застана усмихнат пред Здравко. . Над ушите му стърчеха като стрехи неподстригани кълчищени коси. Цв. Ангелов, ЧД, 20.
3. Остар. Който е получен от конопено семе; конопен. В маслата, които съхнат на въздух, ся смещат: 1. ленено масло, 2. кълчищно масло и 3. маково. С. Веженов, X (превод), 95.
— Друга (диал.) форма: кълчѝшен.