КЪЛЧО̀ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Неодобр. Кълча (в 1 знач.). Певицата кълчотеше неприлично крака.
КЪЛЧО̀ТЯ СЕ несв., непрех. Разг. Неодобр. Кълча се (в 1 и 2 знач.).
