КЪ̀НА, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. къ̀нат, несв., прех. Диал. Късам. Дето фане Цоню, / черни кърви течат, / дето фане Иванчо, / с кило мясо къни. Нар. пес., СбНУ XLVII, 23. Не морете врани коне, не къпете криви лъци [лъкове], / не губете тънки стрели. Нар. пес., СбНУ I, 14. къна се страд.
КЪ̀НА СЕ несв., непрех. Диал. Късам се.
КЪНА̀ ж. 1. Само ед. Растителен кафяво-червен прах, който се използва за багрене на коса, вежди или нокти. Къната се употребява също и за подхранване на слаби и изтощени коси, което се дължи главно на съдържащите се в нея танин и смоли. Г. Георгиев и др., ФПБ, 105-106. Те [туркините] излизаха само до лозето или отиваха понякога до праматарските дюкяни за басма или до дядо Данаил ахтарина за къна. К. Константинов, ППГ, 23. С нея [бричката] се връща в село или в чифлика си някоя богата ханъма, дошла да се окъпе и да направи къна на ноктите си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 15. Нека идеме сега в Мъсърдаска чаршия да купиме калай, темнян, пипер, синило, къна, канела и книги за писуване. К. Фотинов, БР, 21. Египетска къна.
2. Южно растение с червени цветове, от листата на което се прави червена боя. Lawsonia inermis. Градините са насадени с цъфнали най-благоуханни и прекрасни цветя: с къни и карамфили, с кринове и лалета, със зъмбаци и зюмбюли. Ц. Гинчев, ГК, 169-170. И обикаляше [Анко] карамфилите и червените къни из равната градина над река Янтра, над която в гъстата Света гора пееха хиляди славеи от първи петли до голям обяд и от икиндия до дълбока вечеря, от май до август всяко лято. Ц. Гинчев, ГК, 166
— От араб. през тур. kina.