КЪ̀НЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от къна и от къна се.

КЪНЀНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от къня и от къня се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)