КЪНТЀЖ м. Силен или рязък отразен звук, който се разнася надалеч или изпълва затворено пространство; кънтене, екот, ехтеж, резонанс. Берое погледна спокойното лице на Талигаров, .., заслуша се в кънтежа на детонациите. Д. Кисьов, Щ, 282. Вътре тракаше пишеща машина, ударите на клавишите, сухи и припрени, изпълваха стаята с кънтеж. Ст. Поптонев, НСС, 44. Нямаше кой да бие клепалото, кой да отваря и затваря с глух кънтеж: тежката, обкована с желязо църковна врата. Д. Талев, И, 365. Земята кипеше от викове и от кънтеж на копитата. Й. Вълчев, СКН, 74.,