КЪНТЀЯ, -ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. кънтя̀л, -а, -о, мн. кънтѐли, несв. непрех. Диал. Кънтя. На воля волно тупат / юнашките сърца, и смях и буйна реч / в заглъхналата нощ кънтеят надалеч. Π. Π. Славейков, Мис, 1901, кн. 1, 7. По цялата долина / под тях, .., вилней / зъл вихър, трясък, гръм и тътен кънтей до небеса. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 229.