КЪПА̀ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. Място — съд, басейн или помещение с басейн или корито, предназначен за къпане; баня, къпалник, къпалница. Даже и на Хималайските планини, .. , дето още неотдавна е господствувала дива природа, .., сега там, .., са намират къпалища и баните Симли с 60 европейски къщи. Знан., 1875, бр. 16, 254-255. Той [Плиний] сам отишел да са къпе в къпалището. ДБ 3, 41. Който не може да ся сдобие с къпалище (нарочит съд за къпане), той може по-добре и по-лесно си направи душ. Й. Груев, КН 7 (превод), 14.