КЪПА̀ЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Къпалище, къпалница. Той плюнал на земята, та направил калчица, па помазал очите на слепеца и казал да иде да ся омие на Силоамский къпалник. Д. Манчев, НН (превод), 73. До църквата бил овчий къпалник, в който къпали овните, що приносили в окъртва. По йедно время слизал Ангел господен в тоя къпалник, та разбърковал в него водата, .. Който влизал най-напред в къпалника след разбъркванието на водата, оздравявал. Д. Манчев, НН (превод), 86.