КЪ̀ПЕЛ м. Старин. Поет. Купел. — Честити княже!. . Що са ти сторили старци и немощни мъже, та ги предаде на изтезание за свой позор и за петно на божието име, с което са те кръстили в църковна къпел? Н. Райнов, КЦ, 140-141.


Източник: Речник на българския език (онлайн)