КЪПЍНА ж. 1. Храстовидно растение от сем. розоцветни с шипове по стеблата, пълзящи клонки и черни сладки плодове. Rubus fruticosus. Къпината е нисък, силно бодлив храст, с по няколко тънки и дълги, полегнали, влачещи се клони. Ив. Димитров, ОП, 38. Промъквам се между къпините и поемам по тясната пътечка покрай холерните гробища. Л. Стоянов, X, 123. Дрехата ѝ ce закачи за една къпина, тя извика, дръпна се с все сила и я раздра. К. Петканов, В, 231. Седела йе Елиндойна у градина под къпина. Нар. пес., СбНУ I, 19. От лоза грозд, и от трън къпина. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 27.
2. Плодът на това растение. Преди войната Стела беше ходила с татко си на село и никога не можеше да забрави зрелите черни къпини, които яде до насита под жаркото слънце в равнината. Ем. Коралов, ДП, 104. По оградите и слоговете, сред шумналата зеленина на буйните повети се чернееха примамливи зърна къпини с тръпчив вкус. М. Марчевски, ТС, 22-23. Цял ден те тичат от трън на трън, от едно къпиново гнездо на друго, за да късат зърно по зърно черната оная и сочна къпина. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 27. Тръгнали буля и зълва: / булята метли да бере, зълвата — черни къпини. Нар. пес., СбГЯ, 225.
◊ Като къпина черен. Много черен. Само в черните ѝ като къпини очи се забелязваха искрите на живота. Цв. Ангелов, ЧД, 177. Очите ѝ [на Велика] са черни като къпини и парят като живи въглени! Ил. Волен, ДД, 91.
— Други (диал.) форми: къмпѝна, капѝна.