КЪПЍНАЖ м. Събир. Къпинак. Тя [вълчицата] хъркаше от усилие, кръвясалите ѝ очи бяха изхвръкнали. Едничката ѝ мисъл сега беше да стигне до къпинажа, където знаеше лабиринт от тунели. Д. Цончев, ОТ, 112. Ленко се покатери още по-нависоко и над храсталаците и къпинажа през една просека между върбите и елшите той зърна Искра. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 184.


Източник: Речник на българския език (онлайн)