КЪПИНА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Събир. Много къпини, гъсто израснали на едно място; къпинаж. Пъргавите жътварки набодоха сърните по натъркаляните снопи, затекоха се към синора като подплашени яребици и се сгушиха в гъстия къпинак. А. Каралийчев, В, 168. Дълго кръстосваха [двамата другари] корията, докато намериха място за скривалище. Спряха при заплетен къпинак. К. Петканов, X, 120. Внезапно Камен съгледа пред къпинака купчина хора. М. Грубешлиева, ПП, 68.
2. Големи и разпрострели се къпинови храсти. Спряха на кръгла полянка, оградена с къпинаци М. Грубешлиева, ПП, 68. После се мушнаха през една горичка и излязоха на коларския път край дълги слогове с къпинаци. Ем. Коралов, ДП, 103.
— Друга (диал.) форма: къпиня̀к.