КЪПЍНКА ж. 1. Умал. от къпина. Надя трепна и срещна черните като къпини очи на сина си. Колкото повече растеше, толкова повече Пеньо заприличваше на покойния си баща. Ем. Манов, ДСР, 237.
2. Обикн. мн. Диал. Черници; луди, бобонки (Н. Геров, РБЯ).
