КЪПО̀НИ мн., ед. (рядко) къпо̀на ж. Остар. 1. Теглилка, везни с кобилица и две блюда; къпани, къпъни (Вл. Георгиев и др., БЕР).
2. Блюдо на такива везни. Бакалинът отри зеленясалите къпони. Ц. Гинчев, ДТ, 5.
