КЪПЪ̀НИ мн., ед. (рядко) къпъ̀на ж. Остар. Къпони, къпани. Пред тях има къпъни и голям тефтер. Т. Влайков, Пр I, 179. Те отварят тефтера и намират, че и блажена Теодора някога си е правила такива гряхове. И турят ги на едната къпъна. Т. Влайков, Пр I, 179.