КЪ̀ПЯ, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. 1. Мия изцяло човек или животно, като го потапям във вода или го обливам с вода, употребявайки сапун или др. под. средства. Сестра ми ме разнасяла из махлата на поддойвание, хранела ме, бавила и залъгвала ме наедно с баща ми, но не можла да ме къпе сама, затова на неделята веднъж: събота, идела комшийката ни, та ме окъпвала. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 27. Не бивало да го къпат [бебето] с гореща вода, ами с по-хладка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 271. Прасето цяла година бе под грижите на децата: берехме му бурен, бъркахме му помия от царевично брашно и трици, къпехме го. Ив. Хаджийски, БДНН II, 18. И мен е макя родила, / с пресно ме млеко доила, с бистра ме вода къпала, / над звезди люлка вързала. Нар. пес., СбВСтТ, 87. Снощи се ѝ дете найдело, / рано пред зора продума: / — „Къпи ме, мамо, гледай ме, / аз да си раста, пораста“. Нар. пес., СбВСт, 54. // Потапям във вода някого при изпълняване на обред. — На Ивановден, срещат го ергенята и — обичай я! — искат да го къпят. . Че като го скепцват, та в реката. Замръзнала беше, направиха дупка в леда и там го потопиха. Й. Йовков, ΒΑΧ, 17-18. Когато децата са посвещават в хубавата християнска вяра, то къпят ги във вода. НБ, 1877, бр. 72, 278. ● Обр. Някаква студенина и враждебност иде от това грамадно и безименно нещо, което къпе върха си в тъмносиньото небе и нозете си в шумящия невидим Искър. Ив. Вазов, Съч. XVII, 42-43.
2. Ирон. За вода, течност — мокря, обливам обилно някого или нещо. Свикнал беше да гази росната трева до гърди, да го къпе дъжд, да го вее вятър, да е без седло. Й. Йовков, АМГ, 146. Очите [на агента] не виждат. Китките пукат в стоманените челюсти на белезниците. Потта от гърба къпе разкривените дъски на дюшемето. В. Ченков, ПС, 76. — Варовикът е като затвор за скитника — въглерод. И ето природната вода му помага. Векове наред тя гальовно къпе варовитите скали и с помощта на въглеродния двуокис, който съдържа, превръща част от техния калциев карбонат в разтворим калциев бикарбонат и го отнася със себе си. В. Цокова, ВС, 31.
3. Прен. За слънце или някакво осветително тяло — огрявам, осветявам обилно някого или нещо. Слънцето не достига вече своя зенит и къпе селото с морна и тъжна топлина. И. Петров, MB, 37. Пред входа на салона блестеше ярка електрическа лампа, която къпеше в светлина чисто белосаните стени и изкаляните каменни стъпала. О. Бояджиев, П, 65. Ето старото дърво с разкошни назъбени листа,.. Слънцето го къпе с ярка светлина. Гр. Угаров, ПЗС, 288. Няма ги вече опушените нощни фенери, които се клатучкаха в мрака, електрически крушки къпят улиците. А. Каралийчев, ПД, 21. къпя се. I. Страд. от къпя. Всяка вечер бебето се къпеше от бащата. Δ Най-добре е детето да се къпе от майката. II. Възвр. от къпя (в 1 знач.). Къпя се сяка заран и се чувствувам бодър духом и тялом. Ив. Вазов, ПЕМ, 127. Зад стената се чу плискане на вода. Лили вече се къпеше. М. Грубешлиева, ПИУ, 277. ● За птица. Не се вимсдаше жива душа. Само две врабчета с бухнала перушина се къпеха в топлата пепел на мекия коларски път. З. Сребров, Избр. разк., 48. · Обр. В дъното на картината — Стара планина: верига исполински върхове, които се къпят в синьото небе. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 132. Наоколо гората и планинските върхове, високо и спокойно се къпят в чистия лазур на небето. Елин Пелин, Съч. I, 189.
КЪ̀ПЯ СЕ несв., непрех. 1. Потапям тялото си или плувам в река, море и под. Знаеше, че във Варна на плажа, пък и на Искъра, мъже u жени, в бански костюми, се къпят и пекат на слънце. М. Грубешлиева, ПИУ, 117. На плажа в Сантос се събират хора от всички краища на Бразилия. Те се къпят в океана. Св. Минков, ДА, 84. Къпехме се и ловяхме риба из рекичките. Д. Калфов, Избр. разк., 237. Една глупава гъска се къпеше в реката и викаше с цяло гърло: „Тромб! Тромб!“ Й. Радичков, СР, 113. ● Обр. Звездите се къпят по черните вирове вече като мънички крилати същества. Ил. Волен, МДС, 14. В зелени езера под Мусала / се къпят облаци, орли, съзвездия. Мл. Исаев, ПТН, 50.
2. За машинен елемент — потопен съм в масло. Съединителят на мотоциклет „Балкан“ е маслен, т. е. той целият се къпе в маслена баня, без която продължителната му работа е невъзможна — коркът изгаря. Гр. Тимчев и др., УВА, 130. Зъбните колела се къпят в маслена баня.
3. Прен. Поет. С предл. в. Осветен съм, огрял съм от обилна светлина. В тоя вечерен час далечните възвишения на юг се къпеха в лъчите на залязващото слънце. М. Марчевски, ТС, 118. С издигането на слънцето хълмчета, вълни и тополи меняха своите оттенъци, къпеха се в пурпур. Й. Радичков, ПЦ, 70. Къпе се в светлината на електричеството нощем селището долу на шосето. Вл. Полянов, БВП, 27. Септемврийският ден се къпеше в червеникаво слънце и караше лястовиците да се гонят по криви и високи пътища. К. Петканов, МЗК, 247. Дните се къпеха в ярка синева и слънце, а в ясните нощи земята продължаваше да изпраща топлия си дъх към звездите. Ем. Манов, ДСР, 5.
4. Прен. Поет. С предл. в. Изцяло съм обладан от някакво чувство, настроение и под. А пробуденият изменник, умът, пита: „Защо жертвоприношение? Кому?“. Но душата го отминава с презрение. Знае тя, но не може да се изрази и се къпе в сладката мъка на любовта. Ем. Станев, А, 100. Той я остави да се къпе в своето глупаво спокойствие и пак потъна в своята нова скръб. Д. Немиров, БЛ, 56. Позата, която заех, ми придаваше една авторитетност; в нея се къпеше моето самолюбие. Ст. Чилингиров, ХНН, 96. Потънали в дребните си страсти, ние се къпем в тях и умираме отровени от собствената си алчност. Д. Немиров, Др, 111.
◊ Като къпана квачка се ококоря. Разг. Много се ококоря в израз на голяма изненада. Замисли се Пеньо, клюмна. Но ето че пак се ококори като къпана квачка. Хвана се той за тайните германски оръжия и повече не се пусна от тях. Г. Караславов, Избр. съч. II, 429. Като къпан. Разг. 1. В съчет. с мокър. Много, изцяло (мокър). Айа, изтъняла, мокра от пот, като къпана, цяла трепереше. Й. Йовков, АМГ, 54. 2. Изцяло мокър. От вчерашния дъжд гората беше като къпана. Й. Йовков, ПГ, 52. 3. В съчет. със спя. Много добре, спокойно и дълбоко (спя). Спах като къпан в това гнездо на Родопите. Ст. Станчев, HP, 83. — Щом пристигнахме в Широка лъка, поведоха ни да нощуваме в гостната на стопанството. Вярвай, че крила да бяха ни пораснали, нямаше толкова да ни е леко. Спахме като къпани, а на сутринта — при директора. Н. Хайтов, ПП, 41-42.