КЪР, къ̀рът, къ̀ра, мн. къ̀рове, след числ. къ̀ра, м. Разг. Цялата обработвана и необработвана в селското стопанство земя — ниви, ливади, градини, която е извън застроената част на населеното място; поле. Вкъщи нямаше никого, баща ми и братята ми бяха излезли на къра да покосят люцерна. А. Гуляшки, МТС, 180. За Стоян земята бе всичко .., говореше само за къра и за времето, мислеше само за брануване и копан. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 122. — Значи, вие не сте на края на селото ?— Кажи го — на края .. Зад оттатъшните дворища е вече къра. Г. Караславов, ОХ III, 56. Радка и Райна, двенките, / те баща си послушали. / Двете из къра тръгнали, / полека си цветя набрали / и детински песни си пяли. Нар. пес., СбНУ XXXXVI, 226.
◊ Карам <го> през къра. Диал. 1. Върша повърхностно някаква работа. 2. Върша нередности, постъпвам нечестно, неморално. През къра говоря. Диал. Необмислено, каквото ми хрумне говоря.
— Тур. kir 'поле, равнина'.