КЪ̀РВАВИЦА ж. Вид варен домашен колбас от нарязани свински или говежди вътрешности, примесени с кръв и натъпкани в дебели свински черва; бахур, бабник. Наближаваше Коледа. . Мъжете пак колеха прасетата, правеха кървавици, пушеха бутове и приготвяха зимнината. Г. Дръндаров, ВЗ, 39. Дробовете на прасето ставаха на кървавица. Ив. Хаджийски, БДНН II, 21. Днес гледах у комшийките си като тъпчеха хубави свински кървавици. Китка V, 1887, кн. 15, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)